Как се чувстваш там? Ще се пребориш ли с конкуренцията?
Чувствам се много добре. Нямам здравословни проблеми. Харесва ми да бъда тук, условията са на високо ниво, разбирам се перфектно с целия щаб и съотборниците ми. Рано или късно ще успея да се наложа в състава, сигурен съм в това. Вярвам в себе си, тренирам всеки ден, фокуса ми е изцяло към баскетбола и в това как да подобрявам играта си на всяка тренировка и смятам, че вървя в правилната посока.
Чувстваш ли подкрепа от българската баскетболна аудитория?
Разбира се. Чувствам подкрепа от хората в България. Получавам съобщения и обаждания, и усещам, че искрено се радват когато получа шанс да вляза в игра и да покажа на какво съм способен.
През призмата на времето и мястото на което си в момента, мислиш ли че за теб беше полезно да започнеш да играеш в ББЛ на 14 години, като рядко пропускаше мачове?
Със сигурност беше много полезно за мен, че се сблъсках с мъжки бакетбол на такава ранна възраст. Нивото беше много по-различно от това на подрастващи и в началото срещах трудности, когато играех срещу играчи с по-добра физика и с по-голям опит в баскетбола от мен. Благодарен съм на тренер Ралчев, че повярва в мен, когато бях на 14, даде ми шанс и промени играта ми в положителна посока.
На колко години според теб, едно момче което иска да стане баскетболист на добро ниво, трябва да се сблъска с мъжки тренировки и мачове?
Според мен, при всеки е различно. Някои момчета са готови физически да играят с мъже когато са на 15/16 години, докато други се развиват по-късно и навлизат в мъжкия баскетбол на 18/19. Мисля, че няма точна възраст кога трябва да почнеш да играеш с мъже и дори ако започнеш по-късно, пак можеш да постигнеш целите си.
Какво е мнението ти по дискусията в България, свързана с намаляването на бройката на чуждестранните състезатели в НБЛ и ББЛ?
В НБЛ се взимат чужденци с цел да вдигнат нивото на отборите и на лигата като цяло. За съжаление, в последните години не се привличат достатъчно класни чужденци и се сменят на втория месец от пристигането им. Вижда се, че в някои отбори местните играчи правят разликата и те са основният двигател. Доста национални състезатели се подвизават в чужбина, което е положително за баскетбола в страната. Също така се дава поле за изява на българските таланти и някои вече успяха да се наложат като неизменна част от ротацията на тимовете си. Не смятам, че на този етап е нужно да се намалява броя на чужденците, тъй като нямаме достатъчно български играчи, които да са готови за ниво НБЛ и не е хубаво да се получава шанс на готово.
Какво пожелаваш на своите връстници в България, а и на всички по-малки баскетболисти, които гледат и мечтаят да бъдат на твое място?
Пожелавам им да са здрави, целеустремени и да не спират да се трудят. Важно е да вярват в себе си и да знаят, че някой ден труда им ще се възнагради.